Благодарение на BrainGPT изкуственият интелект чете мисли и това поставя етични казуси през човечеството.
Това каза д-р Мариана Тодорова, футуролог, в “Денят на Фокус” по Радио “Фокус”.
“Изкуственият интелект под формата на BrainGPT вече може да чете мисли. Това става по няколко начина. Проектът е в начална фаза и се случва благодарение на brain computer interface – взаимодействието между мозъка и компютъра. Няколко компании работят по него. Те поставят електрода на главата ни, улавят сигналите от мозъка и частично материализират мислите ни“, обясни тя.
“Участникът в експеримента е помолен да си представи, че пише нещо или да визуализира самата дума, която е в ума му – така компютърът успява да улови онова, което човекът си представя“, каза Мариана Тодорова.
Компанията на Мъск разработва устройство, за което има разрешение да бъде имплементирано в мозъка на участника. Това ще осигури директна комуникация между устройството и мозъка. “Synchron, компания с австралийски екип, която изпревари Мъск, поставя в мозъка тънки жички като стендове на сърце и имат успешен експеримент с парализиран пациент, не може да говори, но с това устройство банкира, сърфира в интернет, общува със семейството си. Тези проекти са още в работна фаза и очакват развитие”, каза още Тодорова.
Когато се развие, BrainGPT ще ни позволява да общуваме с изкуствения интелект така, както го правим сега с ChatGPT, BARD или BING, но без ръце – ще задаваме команди с мисълта си.
“Става дума за интернет на мозъците – създава се колективно интелигентно пространство, но има доста трудности по този път, той стига до много далечно бъдеще. Етичните въпроси са много сериозни и трябва ние като човечество на решим докъде искаме да променим човешката си природа”, подчерта ученият.
“Хората, които са с парализа и не могат да говорят, имат възможност чрез тази технология да станат малко по-независими. С напредъка й биха могли да се преодоляват парализите на крайниците. Мъск даде заявка, че иска технологията да помогне в борбата със затлъстяването, като въздейства върху мозъчния център на глада”, обясни още Мариана Тодорова.
