В Деня на народните будители – 1 ноември, културни дейци от цялата страна излязоха на протест за по-добро финансиране на сценичните изкуства, музеите, галериите, библиотеките, читалищата.
Става въпрос не само за увеличение на заплати, а за пари за дейности, уточнява Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България. Както обеща в свой пост във Фейсбук предния ден, той беше сред участниците на протеста пред Столична библиотека на пл. „Славейков“, организиран от федерация „Култура“ към КТ „Подкрепа“. С него разговаряме не за изкуство, за съжаление, а за пари.
– Г-н Мутафчиев, за какво протестирате и кой искате да ви чуе?
– Денят на народните будители е повод не само за празнуване, но и за равносметка и протест срещу унизително ниските възнаграждения на работещите в библиотеките, музеите, галериите, музикалните и театрални институти, Българското национално радио и Държавна агенция „Архиви“. Българската култура отново не е приоритет за правителството и това си личи по бюджета и бюджетната прогноза на Министерството на финансите. По последни данни недостигът във финансирането на сценичните изкуства в държавата възлиза на над 80 милиона лева. Все още не са предприети мерки, с които да се актуализират и приемат нови, по-високи единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства. Категорично се присъединяваме към исканията на колегите от Национална федерация „Култура“ за преосмисляне на отговорността, която трябва да поеме министърът, и да разпише като страна Браншовия колективен трудов договор на колегите.
– Кой пореден протест ви е това?
– Не мога да кажа кой пореден, но със сигурност няма да е последен, докато не видим увеличен бюджета за 2024 г.
– Какъв бюджет очаквате?
– С 260 милиона лева отгоре към тези 350 милиона лева, които са в момента, за да може наистина секторът да заработи и да функционира нормално.
– По времето на бившия министър Велислав Минеков, по негови думи, бюджетът е стигнал 380 милиона, а после изведнъж е бил орязан на 80 милиона. Може би затова също е дошъл да протестира?
– Той тук ли е? Това даже няма да го коментирам, защото министърът на културата Велислав Минеков от 380 милиона не успя да усвои една голяма сума и трябваше да ги върне в бюджета. Между другото, по време на втория си мандат той си изпълни заканата от първия. Тогава каза: аз за няколко месеца трябва да направя това, което не е направено за 10-15 години. И успя. Успя да разбие сектора така, както никой не го е правил през последните 15 години. Но не ми се коментира за него. Надяваме се, че бюджетът за култура непрекъснато ще нараства до така лелеяния 1% (сега е 0,4% – бел. авт.) от БВП, но това не може да стане веднага и ни е ясно. Да бъдем реалисти, с бавни стъпки – сега 260 милиона, другата година 300 милиона, и ще стигнем до този 1 процент, който означава 2 милиарда лева. Така че предстои, затова сме тук.
– Промени ли се механизмът на формиране на заплатите във вашата сфера – искахте стартовата заплата да се изравни със средната за страната?
– Не. Ние сме подписали браншово споразумение стартовата заплата да стане 65% от средната за страната и за тази цел министърът на финансите трябва да отпусне средства, за да можем да стигнем до това ниво. От него зависи и затова сме тук. Реформа в българския театър беше направена преди няколко години. Не казвам, че е най-добрата. Това беше просто един друг начин на финансиране, всичко останало лежи на плещите на творците и на техническите екипи, които работят на театралните сцени. Ако има необходимост от това да се работи по реформа, би трябвало да се вземе методиката, по която в момента работи българският театър, и на нейната база да се добавят отделни компоненти, други да се актуализират, така че да бъдат съобразени с днешното време, защото тя е правена тогава, когато и държавата, и светът бяха съвсем различни.
– Инфлацията не повиши ли държавната субсидия от 3,50 лв. на закупен билет в сферата на сценичните изкуства?
– Субсидията се увеличи от 3,50 на 4,50 лв., но още не се изпълнява в най-пълен размер до 4,50, защото е необходимо още някои нормативни неща да се случат, за да стигнем до тази сума. Това първо, и второ, субсидията се е повишила, само че има много рестрикции, които пречат тя да бъде усвоена както трябва, за да стигне до хората. Те бяха въведени преди няколко години и пречат в момента театрите да печелят, откъдето да се формира и бюджетът им. Това същото важи и за музикалните културни институти.
– Разбирате ли се със сегашния министър на културата, защото с министър Минеков не можахте?
– Със сегашния министър на културата Кръстю Кръстев се разбираме, освен това ние сме от много дълго време колеги и приятели. Но тук не става въпрос за нищо лично между нас. Когато казвам, че той трябва да прояви повече характер и да разпише като страна Браншовия колективен трудов договор на колегите, това не е упрек, а по-скоро послание към него.
– Може ли да има изкуство без пари – заради самото него?
– Изкуствата се скъпо удоволствие и трябва да бъдат подпомагани, особено когато държавата има вменен ангажимент към тях, и то по Конституция. Изкуството не е евтино удоволствие. Това не е производство на капачки за буркани. Тук става въпрос за човешки талант, за човешки труд, вложения, които човек е направил през младостта си, учейки 4 или 5 години в различните консерватории и академии. Знаете, че музикантите започват от 5-годишна възраст. Докато станат на 30, това е 25 години „цигу-мигу“ по цял ден. Те нямат собствен живот, нямат детство, лишили са се от това. В момента първа цигулка във Филхармонията се назначава след конкурс със заплата 1150 лв. Нали се сещате за какво става дума… Има актьори, които са в театри не по-далеч от 70 км от София, и накрая, когато си получат заплатата в картата, след удръжките виждат 500 лв.
– Как оцеляват тези хора?
– Питайте министъра на финансите. Аз смятам, че той трябва да си дава заплатата всеки месец на този актьор от театъра, който получава 500 лв., за да може човекът да си покрива сметките, да издържа семейство, деца и да се погрижим за демографския срив в районите. Е, как да изпратим млади хора в извънстоличните театри, когато ще вземат не повече от 800 лв. чисто! Те трябва да отидат там да творят, да формират общество около себе си, да създават семейства, да раждат деца и да разчитаме, че имаме култура в цялата страна, защото тя не е само в София. И в читалища, галерии е същото мизерно положение. Всичко е въпрос на отношение на държавата към културата.
– Откъде идва този дефицит от 80 млн. лева във финансирането на сценичните изкуства, за който говорите във фейсбук поста си?
– Много са причините – от това, че не са превеждани достатъчно средства, не се превеждат регулярно, не се покриват разходите на голяма част от културните институти, те са в дефицити. Тези дефицити са от времето, в което минахме и през ковид, през сериозни финансови кризи – целият сектор и цялата държава, инфлация и всичко останало, и то се натрупва.
– Бизнесът ви помага, но доколко зависите от него?
– Бизнесът помага много локално и в много частни случаи. Но и той вече не иска да помага, защото законът за меценатството е ялов и не привлича дарители и спонсори, а ги отблъсква, защото те трябва да се регистрират на места, където ги нападат моментално сметни палати, НАП, НОИ, „кой“, „мой“ и всякакви такива. И той казва: „Аз предпочитам да ти дам 20 000 лв., направи си представлението, но не ме обявявай никъде, въобще не ме занимавай с това“. За да му приспаднат парите от данъците, ще го скъсат от документация. Така че бизнесът локално и частично помага, но само който има достатъчно контакти, приятели, възможности да се обърне към него. Това не е решение.
– Казвали сте за себе си, че сте борбена натура и огнен човек. Това ли ви води днес тук, или чувството на отговорност пред тези, които са ви избрали да водите актьорската гилдия?
– И двете. Аз съм застанал и ще продължавам да заставам зад всеки човек, който има проблем в нашия сектор. Правихме и продължаваме да правим всичко възможно пенсиите на държавно ниво да бъдат разглеждани по браншове. Защото, когато се формират по браншове, тогава има възможност пенсиите на творците да бъдат далеч по-високи от тези в момента. Творческите пенсии сега са в общия кюп с всички в цялата държава. Няма значение какъв вид труд си практикувал цял живот, каква е амортизацията, колко си вложил от себе си във финансите на тази държава. Това е доста нечестно. А моята борбена и огнена натура само ми помага.
– Вместо на репетиция за новия ви моноспектакъл „Боже мой“, сте тук, на площада. А сега накъде – на репетиция или на следващ протест?
– Оттук отивам на репетиция в Народния театър. Премиерата е на 20 ноември.
Нашият гост
Христо Мутафчиев е театрален и филмов актьор, председател на Съюза на артистите в България. Роден е на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев. От 1995 г. е част от трупата на Малък градски театър “Зад канала”. Носител е на редица награди, между които на САБ за актьор, изиграл най-много главни роли през сезон 2000/2001 г., и “Аскеер” през 2021 г. за водеща мъжка роля на Райчо в първия си моноспектакъл “Плач на Ангел”. В момента подготвя втори моноспектакъл – „Боже мой“, който ще се играе в Камерна зала на Народния театър „Иван Вазов“.
Източник: “Труд”
