24 май – ден на Светите братя Кирил и Методий

|

Според църковния календар денят на св. св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост – глаголицата, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид – кирилица, на която се пише на български, руски, украински, сръбски и други езици. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 век се е ползвала и в Румъния.

Свързването на датата 24 май с Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност произлиза от това, че след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на св. св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния и така тази дата добива по-голяма гражданственост.

След 1968 г. църквата чества св. св. Кирил и Методий на 11 май и така 24 май остава само Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

24 май е обявен за официален празник в България с решение на Народното събрание от 30 март 1990 г.

Константин Философ (827 – 869 г.) наречен в монашеството Кирил и неговият по-голям брат Методий произхождат от знатни родители Лъв и Мария, които били солунски славяни.

Тъй като семейството било заможно, Константин учил заедно с децата на византийските царе и боляри в знаменитата Магнаурска школа в Цариград. Завършвайки своето образование, той получил прозвището Философ. Скоро след това започнал работа като патриаршески библиотекар и преподавател по философия.

Неговият по-голям брат Методий (815 – 885 г.) още от ранните си години избрал военно поприще. След като дълги години управлявал славянска област (843 – 851) той почувствал Божието призвание. Отказал се от поста, който заема и постъпил в манастира в планината Олимп. Там се срещнал с брат си Константин.

Това бил повратен момент и в живота на двама им. Неразделни, те осъществяват най-великото си дело – създаване на славянската писменост и на християнската просвета. На датата 11 май още от ранното средновековие се е почитала паметта на светите братя.

Православната църква ги почита и като едни от Светите Седмочисленици заедно с техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.